4 feb 2010, 14:41

Недоизказано 

  Poesía
697 0 2

Произнасяме думи тежки,

обичаме, мразим.

Душите човешки

заложено е да горят на огнени клади.

Кълнем се във вярност  и чест,

гордо пристъпваме към свойта

истина неизлята, но краят един е,

и той не е лъжата.

Нежност крадем и даряваме,

даром "уж" любов подаряваме.

Песни пеем за тази обич и нежност,

ала когато сърцето ранено е, отнема без

жалост, съди до край, а краят един е,

за всеки различен, но всеки го знай.

© Нана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??