Понякога сред разпилени мисли
закърпвам небесата
със надежда.
Като онази птица
с опърлени крила -
трогната и извисена...
Да подскаже някак си
следите ми...
И онази изящна липса –
неподправена
от тъга.
И ще замлъкна тогава... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.