Недосънувани сини сънища...

18 nov 2009, 14:27

Poesía » De amor

864 0 3

Пристъпваща тихо, заспиващата вечер

росата по миглите ми обагри във синьо;

отведе ме нежно в сънища бленувани,

погали с тъга копнежа ми таен...

Гмурнах се в синия залез на любимите очи,

от облачета теменужени заискряха лъчи,

сини сънища в безсънието си сънувам,

любовни миражи в мечтите рисувам...

Чашата е недокосната, свещта догаря,

изпепелена е и последната цигара.

Среднощният вятър свири Лунната соната,

без твоите сини очи е безкрайна пустотата...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.