ma4enka (Мария Костова)
49 193
15 abr 2008, 23:21

Недоумение 

  Poesía » Otra
537 0 5

НЕДОУМЕНИЕ

            

Всеки ден

ненаситно

отнема

по нещо от мен:

от блясъка на очите ми,

от свежестта на мечтите ми,

от гланца на кожата,

от младежкото можене.

 

Всеки ден

щедри

подаръци

кичи по мен:

нишки сребърни в косата,

оловни гривни на краката,

нанизи от бръчки по лицето,

гердан от грижи на сърцето.

 

В скачените съдове

на времето

се прелива лениво

животът ми,

ту буйно се плиска,

пръскайки пяна.

И уж в природата

нищо не се губи,

а виж -

младостта ми

вече я няма!

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Но сме умни и хубави...
    с много обич, Мария.
  • "Младостта си отива",
    но идва мъдростта,
    не е красавица пищна,
    но чаровница с нови слънца!
    Поздрав и от мен!
  • Благодаря за коментарите ви.Радвам се,че това,което ме е развълнувало,е докоснало и вашите души.
  • Гривните и мен ми дотежават,
    обаче... сребърните нишки в косата
    едно показват - че съм изживяла
    и радости и болки, но съм жива!
    Поздравления!
  • "И уж в природата

    нищо не се губи,

    а виж -

    младостта ми

    вече я няма!"

    И може би в очите на децата,
    които срещу теб са грейнали.
    На твойта младост водопадите
    не се поддават на изчезване

    Прекрасна идея и реализация, Мари!Поздравления!
Propuestas
: ??:??