Недовършени мисли

8 oct 2008, 13:40

Poesía » De amor

577 0 2

Родих те във мечтите си - наесен,
когато зимата почука на вратата.
И беше сам - ненужен, някак лесен,
дълбоко наранен - от красотата.

Обикнах те наужким - съжалявам.
Безцелно си се влюбих във очите
А после те изгубих - настоявам!
върни се тук при залеза в сълзите.

Но нямаше те есенно - напусна
покоят на мечтите ми по-чисти.
Защо ли те измислих? Да пропусна -
така и не довърших тези мисли...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.