Така и не посмях да си призная,
че ако теб те няма ще съм мъртва,
ще търся във сърцето си безкрая,
но тихо ще е в него – като в църква.
Ще сглабям всички спомени сломено
възкръснали в забравени мечти,
но вътре в мен ще бъде все студено
в разплаканите сиво-бели дни.
Така и не намерих много сили
да ти призная колко съм сама
и колко истини от теб съм скрила,
в очакване да преоткриеш в мен света!