25 mar 2009, 14:57

Недъзи 

  Poesía » Versos blancos
592 0 10

 

 

 

 

Утопичният сезон

почти премина.

Погали ме със жажда

свободата.

Сурова е, признавам.

Но е чиста.

Съвсем реална -

като дъжд. Без драми

рисува безкомпромисно живота,

лъчите,

малките неща,

спокойствието на фалша

и мъглите,

заспали в неполучени писма.

И смях от страх

отеква още.

Недочувам.

Свирепа злоба от безсилие

и на талази чак.

Избодох си очите.

Недовиждам,

изплувайки

от синкав леден

мрак.

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??