Ти открадна всичко от мене без жал
и превърна живота ми в погребение пищно.
Ти, за някой всевишен - за мен протрит идеал,
за безверника всичко, за мене си нищо.
Колко дълги молитви отправях към теб,
но оставяше в мъки моята болна душа
и след толкова вяра сърцето стана на лед
и разбрах - от теб ще избяга дори и смъртта.
Вече не вярвам в теб, както ти в мен също,
но кой е виновен - ТИ, БОГ и СВЕТЕЦ?
Аз страдам в ада, а ти си приписваш
и славата, и трънливия лавров венец!!!