29 sept 2011, 15:51

Неистинска 

  Poesía » Otra
646 0 2

Цял живот играх по правилата,

примирена кротко пред света,

винаги за всеки бях добрата,

примерна, без капка свобода!

На всеки се опитвах да угаждам,

стараех се за миг да не сгреша,

научих се пред друг да не изваждам

привикналата на лишения душа!

Да оправдавам чуждото очакване,

да следвам път, предначертан от друг,

мечтите си да слагам "на изчакване"-

научих се на всичко с много труд.

Отричах себе си, а после заглушавах

гласа отвътре, който ме зове,

ролята докрай си изигравах,

да се преструвам - мога го добре!

Но вече чувствам някаква умора

от тази непрекъсната игра,

омръзна ми заради други хора

да съм неистинска, но няма как да спра!

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??