29 abr 2018, 0:06

Неизбежно 

  Poesía
1384 3 10
Жената в бялата риза
с дълги, предълги ръкави
мълчи красиво, не дава
да я познавам отблизо.
Лежи в леглото отсреща,
с ръкавите го завързва
и пръстите ѝ са бързи
като на опитен вещер.
Сега леглото е бяло
и бухнало от косите ѝ.
Страхувам се да не литне,
завивам я с одеяло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??