koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
14 ene 2015, 19:54

Неизбежност 

  Poesía » Otra
464 0 3

Намирам себе си във мрака.

Налучквам пътя си в мъгла.

И през къпини, и през драка

изнизвам се, като игла.

 

И нищо не ме спира вече

към оня неизбежен край.

Че миналото е далече

и близък ми всеки рай.

 

Живота вече е затворен

във дължината на тире.

За мене Бог е отговорен

и той не може да ме спре.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,радост!
    Благодаря, Стойна!
    Радвам се на посещението и коментариите!
    Благодаря за оценката!Бъдете и пишете и успех през Новата Година!
  • Не мисли за туй - след тирето!
    Какво е и как ще е там?
    По-важно е тук в битието -
    да не оставаш ти сам!
    Поздрав от мен, Никола!Творбата ти не само ми хареса, но и доста дълбочко ме засегна, но вярвам, че има утре и това ми стига.
    Поздрав от мен и нови творчески успехи!
  • така е и, за да те усмихна, една проЗтотия от Митко Динев

    Животът
    За миг се замислих и ето...
    Колко е просто, егати!
    Животът, това е тирето
    помежду двете ни дати.
Propuestas
: ??:??