Вятърът спи.
Господ бездейства.
Морето от дни вече кипи,
а спасителните методи на човечеството не действат.
Земетресения спират туптежа на милиони сърца.
Руините на модернизма затрупват бъдещето - ДЕЦА
вълна залива... унищожава.
След нея само рисувана кукла по повърхността плава.
Гората се тресе.
Чува се само бумтеж.
Спират, едно след друго, сърце след сърце
със мисъл за вина, за поправка копнеж.
...
Но вече късно е!
Светът е съвсем развален, непоправим.
Земята унищожена е.
Така хората сме свикнали да благодарим.