3 feb 2014, 10:29

Неизживяна жена 

  Poesía » Filosófica
700 0 8
Годините вече бързо си отиват,
препускат с дървен кон на галоп.
Аз все тъй катеря урвата дива,
наречена нявга от някой живот.
Не мога изобщо да го спра,
нито някак да го върна -
прегризал съм своя юлар,
обречен на вечна разлъка ...
Още малко! Пред мен е звездния път,
по него ще тръгна смирено и тихо,
понесъл жезъл от обич на гръб,
моя ключ за света на звездите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??