20 sept 2008, 20:51

неизказани мисли 

  Poesía
1139 0 2

Стоиш на самия край на пропастта.

Мислите нахлуват в съзнанието.

Питаш се: Има ли смисъл?

Мечтаеш за нещо отдавна изгубено.

Чакаш го, а то се е изплъзнало.

Луташ се...

Искаш да сграбчиш времето,

а то все по-стремглаво препуска.

Искаш шепота във вик да превърнеш,

но само глухо ехо остава...

Опитваш се да почувстваш вятъра

и пясъка с длан да докоснеш.

Да се усмихнеш на слънцето...

Искаш...

но не можеш,

защото отдавна не си цял...

Затвори очи и помечтай си

за миналото отлетяло,

което ти погуби безразсъдно.

 

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??