7 nov 2008, 20:48

Неизлетял 

  Poesía
426 0 2

         НЕИЗЛЕТЯЛ

 

Ятото на път ме вика.

да тръгна към южни страни.

С летящо острие на пика -

лястовица в полет ме рани.

 

Оставам тук със сивите врабчета -

ще се боричкаме за късче хляб.

По жици ще трептим като звънчета.

Ще живеем в дом от залез сляп.

 

Крилете ми крайпътни камъни.

Не дочаках ятото от юг.

Между живите сега няма ме!

Пролетта ще дойде.

Светът ще бъде друг...

 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??