Ще сторя грях и ще смутя съня ти,

ще вляза без да чукам и да питам,

ще те докосвам и ще те целувам -

 ръцете, устните, косите ти...

Ще искаш пак отново да ме любиш -

дъха си слели и очи в очи,

в прегръдките си пак ще се изгубим

и сякаш, че по нищо не личи

как някъде във чуждите животи

сме скитали година след година,

на дясната ръка халка че носиш

или че мойта хубост попремина...

Така ще е, повярвай ми... и всичко

си идва пак на старите места,

защото аз не спрях да те обичам

през всички дълги зими и лета.

Р.Ч.2010, Лондон