nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
16 may 2018, 8:59

Неизменно 

  Poesía » Otra
308 1 1

Излишък от спомени в последни дихания,
безтегловен товарът е, веднъж изоставен.
Тишината кълбо е от забравени думи,
заплитани в пяната, но накрая нечути.
Отминали крачки по един път изчезнал,
тъга в отпечатъка пясъчен легнала.
Каквото прибрал си - неизменно умира,
а дълбокото дъно е всъщност пустиня.
Но нямам страх да прегърна бездната в теб.
Аз те обичам, море!

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??