Не искай от живота чудеса,
а скромна, тиха, сдържана наслада.
Дори за посребрената коса
настъпва неизплакана балада.
Ненужните капризи изхвърли
и слей душата с волната природа.
Сърцето изтерзано превържи
и приседни на слънцето на свода.
Не бързай да превземаш светове,
а взирай поглед в днешните повели.
Пътувай и превземай върхове,
но не забравяй родните предели.
Не искай от живота чудеса,
а пристан тих и чакана прегръдка.
За тази непреходна красота,
раздай блажена и последна тръпка.
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados