19 ago 2022, 13:53  

Неизвестната аксиома на щастието 

  Poesía » Formas graves
315 6 5

НЕИЗВЕСТНАТА АКСИОМА НА ЩАСТИЕТО

 

Като филия с мед и масълце
е сладка утринта и с вкус на мляко.
Замръкнах в непознатото селце,

септември ме застигна неочакван.

 

Дъхтеше ми на угар и сено
и в тъмнината някой ме прекръсти,

застла ми одър с шума и платно,

тъкано от памук и груби гръсти.

 

Люля ме сън и в звездния му друм,

препускаха коне, кънтеше здрачът,

Така красиво бе, че да заплача

 

защото утре тръгва си без шум.

А моят ден настръхнал като свраче,

забило клюн в крилото си, се влачи.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??