На вятъра в прегръдката живея
и свикнала съм с бурния напев.
Да се преструвам хитро не умея
и за порок не давам пукнат лев.
На огъня в сърцето се разхождам,
прегръщам нежно звездното небе.
Капризите на мъката пробождам
и галя слънцето като дете.
На залеза във спалнята заспивам,
а той ми шепне нежно на ухо.
А сутринта, когато си отивам,
намига ми загадъчно с око...