Нежно и безумно те обичам, страдам
и се смея във едно, нощите все тебе
чакам, за да стоплиш леденото ми,
без теб, легло.
Искам бавно в сърцето ми да влизаш,
да го изпълваш с радост и със страст,
завинаги във него да останеш, да бъдеш
мойто второ аз.
Опази го, каквото ти го давам и, моля те,
недей да оставяш следи, не оставяй
дори драскотини, не прави така,
че да боли!
Прегърни ме, нека се почувствам силна,
дръж ме в твоите ръце. Нека чувствам,
че те имам и разпалвам чувствата във
твоето сърце.
Стопли ме с думи, недей да мълчиш.
Запали в душата ми огън от нежност
и знай, че докато си с мене, той
ще гори.
Ала внимавай, че паламъка ще гасне
от сълзи.
Гледай ме, когато ми говориш безумно.
Знаеш, че харесвам твоите очи, те са
огледалото към тебе, в което виждам
всички твои черти.
Сега ела да ме целунеш, изпълни
сърцето ми със страст, накарай ме
в небето да политна, забравяйки дори
коя съм аз.
Това е обичта за мене, ако не ти харесва
си върви, ала знай - пак тука ще се върнеш,
обсипвайки живота ми с мечти.