1 jul 2007, 20:11

Нежна Смърт 

  Poesía
904 0 2
В нощта вселила се смъртта,
нуждаеща се да убива някого.
Странно ходи тя, взира се в теб,
чуди се дали да те възнесе,
някъде нагоре с черните
невидими крила.


Пуска те, усещаш ли,
хваща те, не се отказва.
Слава Богу, идва ден
Свети, дава ли ти сили?!
Или бавно те подготвя за нощта?!

Но ето идва мрак,
черната невидима принцеса
се вселява в теб, усещаш
прохлада в сърцето, която те
кара да си спомняш за деня,
прекаран с мен.

Не мислиш ли, че доста
мъка подари ми ти от сърце.
Нека, нека те прохлажда.

Нечакана, но искаща да дойде, гостенка,
която ти показва, че си плащаш
за живота свой, превзет от
егоцентризъм, дори и неблагоприличие.

Мъчи се, пожелавам ти го от сърце…
Подарявам ти същото, което ти на мене подари -
мъка, подлост и печал!

© Бориса Михайловска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Само така! Сега нека той да страда, стига само теб е наранявал! страхотно е стихотворението, споделям мнението ти напълно.
  • Сестро страхотнооо е ! жалко само, че е написано по тъжен повод...
Propuestas
: ??:??