Беше ни хубаво да споделяме тишината,
да се вглеждаме заедно в тъмнината,
в мълчание да чуваме само
часовника на сърцата.
Беше хубаво.
Вярвахме, тишината е всичко, щом дори без слова
се разбираме.
Вярвахме, че и това е любовта.
Не усещахме как нежно убива и погребва душата.
Думите след нея увисват ненужни.
Няма мелодия, чуваш каквото ти искаш,
била е измамна. ...