Не знам откъде да започна

и за какво най-напред да Ви благодаря,

Знайте, никога няма да забравя как бърсахте сълзите ми с ръка,

С очи невинни гледахте ме нежно и карахте ме да се чувствам нужна на света.

Болеше ме тогава, боли ме и сега и още спомням си Вашите слова: "Не бой се, наред ще бъде всичко някой ден, силна ти се покажи, защото знай, че имаш мен!" - такава нежност не бях видяла в този свят - отблъскващ и студен, а Вие слънце бяхте в моя тежък и самотен плен.

И когато спра да съществувам, споменът пазете Вие - кажете им за мен - лоша аз не бях, но самотна и унила ден по ден живях.

От тях не бягах, кажете им това, но в клетка себе си затварях и живях дълго в лъжа.