Аз свикнах да бъда сама,
а на тебе какво ти остана?
Един спомен, изпълнен с измама
за нейните пъстри, красиви очи…
Аз свикнах да бъда стъпало под нея,
а тя да пленява със свойта усмивка…
На тебе какво ти остана?
Един спомен, една тиха почивка…
Аз свикнах в съня си да викаш поименно,
да търсиш нейния поглед във тъмното,
сърцето ми свикна да бие без удари,
очите ми в полунощ да посрещат пак утрото… ...