laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
4 mar 2012, 11:09

Нейният глас 

  Poesía » Otra
567 0 6

Тръгвам решително.

Пътят се свършва.

Две въпросителни

в мене прекършват -

 

вяра и смисъл

и чувства голи.

Кимат замислено

зимни тополи,

 

хвърлят в душата ми

две шепи листи.

Вехнат крилата ми,

смешно – безсмислени.

 

Мъча се някак

да ги закърпя.

Стягам ги яко,

а вятърът дърпа

 

днешното минало,

вчерашно бъдеще.

Нещо изстинало

в миг ще пребъде. Ще

 

потрепери в нас

обич – сираче.

Нейният детски глас

ще ни разплаче...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отново:аплодисменти!
  • Хубаво стиховорение, Нинче!Браво!Моите искрени поздравления!
  • Пътят не свършва, Нина, само така изглежда...
    Поздрав!
  • Господи, ако бяха само две въпросителни - бих ти завиждал отчаяно...
    А стихотворението е хубаво - лаконично, стегнато, със строги линии при изграждането на образите и картините. И тук битието е квалифицирано като страдание, внушението граничи с отчаяние, но това е повече протест, макар да звучи като констатация. Ненапразно Славимир Генчев казва /цитирам по памет/: "Всеки тъжен стих е просто истина". Мисля, че творбата е успешна и заслужава поздравления.
  • Страхотно е!!!
  • Като песен се е изляло...
    от душата...
    Дерзай!
Propuestas
: ??:??