20 may 2021, 23:21

Нежно ме погали вечерта 

  Poesía » Del paisaje
270 2 5

От дъжд окъпаната вечер
надникна тихичко при мен.
И притъмняла късно вече
изпратила е този ден.

 

Тя приближи и ме погали
със ласка топла за нощта.
Посегнах лампа да запаля,
но сякаш вечерта ме спря.

 

Така спокойно си седяхме,
разказвай ѝ какво ли не
и сякаш, че в едно се сляхме,
когато нощ със сън дойде.

 

А щом със ласка съм заспала
ще се събудя сутринта,
с очи цветята ще погаля,
та цветен да ми е денят.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??