6 may 2014, 21:49

Нежност 

  Poesía » De amor
1088 2 26

Като есенен вятър ти разроших косите.

Като щедър любовник -

всички горчиви мисли изпих...

Така -

притихнала в прегръдката на следобеда -

заприлича ми

на немирно момиче

от един недописан мой стих.


Може би тук трябваше да прошепна,

че те обичам?!

Да го повторя, потретя,

дори възторжено да го изкрещя...

Но те притискам до себе си.

Опитвам да вразумя

един развеселен кичур.

Целувам те дълго

и вярвам,

че го разбра...

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??