19 jun 2007, 11:10

Нежност 

  Poesía
740 0 9
 

Отключваш тази чувственост, която

се стича като капка дъжд по устни.

Отронва се - прашец от звездопади.

Вибрира като струна на цигулка.


Рисуваме с телата си Вселени.

От шепота се раждат Супер Нови.

Ръцете ми умират върху тебе,

за да възкръснат в твоите отново.


Не е любов, начало или мисъл,

усещане за даденост... Утеха...

А нощ, в  която ще разцъфнат лилии.

Върху душата ти... Целуната от мене.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??