Нежност...
лежим със теб блажени на брега
телата си преплели с тиха нежност
на мойта гръд положил си глава
обгръщат те ръцете ми за вечност
заслушана във твоето сърце
броя криле на птици във простора
щастливо е далечното небе
а аз не чувствам никаква умора
защото пак сме двамата със теб
в бездумен пламък слели сме душите
копнежа ни разпръснат е навред
отново са досбъднати мечтите
притихваме излюбени така
а вятъра следите ни изпива
ще си замина кротко с вечерта –
ала оставам твоята любима
25.02.2017г.
Елица
© Елица Георгиева Todos los derechos reservados
Бях го забравила това стихче...