26 feb 2017, 17:49

Нежност... 

  Poesía » De amor
1221 5 9

Нежност...

 

лежим със теб блажени на брега

телата си преплели с тиха нежност

на мойта гръд положил си глава

обгръщат те ръцете ми за вечност

 

заслушана във твоето сърце

броя криле на птици във простора

щастливо е далечното небе

а аз не чувствам никаква умора

 

защото пак сме двамата със теб

в бездумен пламък слели сме душите

копнежа ни разпръснат е навред

отново са досбъднати мечтите

 

притихваме излюбени така

а вятъра следите ни изпива

ще си замина кротко с вечерта –

ала оставам твоята любима

 

25.02.2017г.

Елица

 

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Дидо!
    Бях го забравила това стихче...
  • Колко красиво!
  • Благодаря ти, Алекс! Коментарите ви бяха хубав повод да се върна към това стихо писано през зимата... Един бряг, една скала, едни пясъци, запазени в дълбините на подсъзнанието ми и една вечна красива любов ми липсват по някакъв начин и често пиша за тях... Хубава пролетна вечер от мен!
  • Повтарям се в коментара, но е така - красиво!
    *****
  • Може би е нещо, което ще се случи някога, някъде... В пето измерение! Благодаря ти сърдечно, Давид! Радвам се, че ти е въздействало...
  • Красота, просто красота. Думите са излишни.
  • Еси, Светле, много ви благодаря!
    Успешна нова седмица!
    Поздрави от мене!
  • Чудесно...
  • Силен, образен и въздействащ стих! Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??