ПРИМАВЕРА (Татяна)
88 1234
26 jun 2008, 7:29

Нежността ти да е като жигосване 

  Poesía » De amor
697 0 12
Ти - грешният, трудният, надменният,
с поглед остър и каменни черти.
Страстно властният, загадъчно нежният,
на колене с ръце молитвени...
Аз - покорно истинска и търсеща,
обич искрена и закрила,
в буквено преплитане молеща
всичко да е истина и да имаш сила
да запазиш магията буквена!
Да изгаряш в страст от фантазии!
Да хапеш устни до кръв в утрините
и от копнеж изгарящ да не ме намразиш...
Нека е тайнство и магия забъркана
от две души на скитничество обречени,
напуснали отчаяно телата ни задъхани,
в злия свят самотни и разсъблечени.
Води ме по пътеките каменни...
Ще те чакам в тази нощ пълнолунна,
подчини ме и нека е паметно...
Накарай ме да те целуна.
Накарай ме задъхана от надежда
да съм безсилна в очакваното докосване.
За тялото ми тръпнещо яростта да е мехлема,
нежността - безполезно жигосване...
Покори ме с безнадеждната обич
на сърце, пробило гърдите,
изоставило тяло под демонски бич,
неспособно да понесе злините.
Задъхана нощ в лятото знойно,
бури и шеметна скорост,
накарай ме да гледам в очите ти покорно,
с коси разпуснати до отворен прозорец...
 


© Татяна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??