НЕКА
От дългите нощи чакам закрила,
но вече ръцете на дните са къси.
В мене мъка - змия се стаила.
И кой ли за радост ме търси?
Още чакаме със старата къща,
със нея отдавна сме станали зима.
Захвърлен камък, назад не се връща.
Теб не захвърлих. Нека те има!
© Мимо Николов Todos los derechos reservados