Всеки миг е тъй безценен,
всеки поглед към света
в утро-камък скъпоценен,
с бистра бляскава роса.
Всеки дъх ни приближава
с тиха стъпка към смъртта,
мъдростта ни умножава
на болезнена цена.
Всеки удар на сърцето,
всеки гръм преди дъжда-
те врата пред нас открехват,
сред великата лъжа
че предречен е животът,
пътят ни- предначертан
и че вярната посока
няма как да видиш сам.
Кой обаче ще ми каже
що в сърцето ми гори?
и защо е светло даже
там в най-мрачните ми дни?
Аз съм ярък буен огън,
буря, вихър и порой
и съвсем самичка мога
да чертая пътя свой.
Нека върху мен се спуснат
хиляди стихии зли
мойта сила е да чувствам
и в гърдите ми да ври.
Пак със бурята се сливам
тя е моята душа
във очите тъмносини
отразява се дъжда...
© Мария Митева Todos los derechos reservados