В тъжни и мрачни години,
в най-меланхоличните дни
до тебе дотичах, но забравил си ти.
Сълзите се стичаха,
в мен бе празнота.
Колко други ме обичаха,
а аз погазих това.
Дневното слънце не бях виждала с дни,
просто любовта ми към теб светлината уби.
Бродех бездушна, ранена, преследвана
от тихото сбогом, което прошепна в нощта.
Денят с мрака се слял в едно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse