23 sept 2008, 9:37

Нека е... 

  Poesía » Otra
556 0 9
Нека като камъни тежат
очите на настъпващото утре.
Грижи и проблеми да заспят,
прегърнати от снощните минути.

Синьото като сълза небе
да затрепти погалено от смисъл.
Слънчеви лъчи като ръце
да милват несъбудената мисъл...

Реката като песен да тече,
тревички да танцуват ветровити...
Едно момиче и едно момче
по пътя си любовен да се скитат...

Дървета като мъдрост да тежат,
разклащащи мечтания копнежни.
Съвсем обикновен разбуден свят,
пропит със чувства и докоснат с нежност.


© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??