Отново заваля така,
че сякаш Господ е заплакал,
ръка във твоята ръка -
до днес навярно мен си чакал.
Отсреща старата бреза
със клони тихо ни помаха,
вървиме двама под дъжда,
а мислите ни пак се сляха.
Отдавна чакаме мига
да срещнем свойта нощ красива.
В прегръдка нежна на брега
се молим - да не си отива.
© Валка Todos los derechos reservados