Нека съм жива!!!

Аз те целунах... ти се усмихваше.

Аз те прегърнах... тъй се притиснахме.

С пръсти рисувах ореол по телата ни...

Ти ме докосваше нежно. И някак си

в миг се изгубихме в тази магия.

Омайващо шепнеше в ухото ми:"Div-na"...

Аз те поглъщах с поглед и тръпка,

копнееща в твоята силна прегръдка.

Без дъх, от която замирах и чаках

да влеем сластта си в свят необятен.

И взрив от флуидите на атоми гръмнали

до болка да стенат телата разкъсани.

Невидими истини. Погалени нежности...

Любов ли е, мираж или път в безконечност?!

Каквото и ще да е, нека съм жива,

щом прави ме искана, истинска...

                        и безумно щастлива!!!