Нека полетя, нека се слея с вечността.
Нека ме няма от днес на света.
Нека съм друга... нека съм птица с волни крила.
Нека изгубя тази моя тъжна съдба...
Ще бъда лебед през деня.
Ще бъда красота и светлина,
озаряваща тъжните лица...
Ще нося свята нежност за
опустелите сърца...
Ще съм гарван черен през нощта.
Страх и ужас ще всявам над света...
С черни крила в мрак ще го обгръщам.
Красотата и светлината в тъмнината
ще поглъщам...
Но нека само полетя...
нека се превърна в птица с волни крила...
Тогава да съм и всичко и нищо...
Тогава да съм светлина и тъмнина...
Тогава ще се отрека навеки от своята съдба...
© Ди Todos los derechos reservados