Това е шумът от дъжда,
падащ с нощта,
тропащ по перваза.
Като неканен гост,
който чакаш цял живот
да седне при теб
на дивана.
На стар приятел да разкажеш
за радост и тъга,
какво душата вечер мъчи,
как студена е нощта.
С две думи да те стопли
и като на шега
да срещнеш утрото
с цветната дъга.
Така почуква на всяка стряха
студен и мокър без вина
той иска да се стопли, без покана
пусни го,
нека влезе,
той винаги си е у дома.
© Красимир Георгиев Todos los derechos reservados