13 jul 2010, 9:52

Неканен отговор 

  Poesía » Otra
486 0 0

                    "Когато вън излязох, утихнал вече бе гласът

                           и заедно със него угаснал беше и лъчът."
                                                                                              М. К.

 


А може би, защото
уморени вече те са били...
Оттегляне... Почивка кратка...
И после пак, със нови сили
зовяли са те...
И сигурно все още чакат
вратата да прекрачиш,
да оставиш мрака
зад себе си, зад спуснатите щори...
И пак във пъстра, цветна сладост
сърцето ти да се роди и заговори! :)


/16 Юни, 2009/

© Таня Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??