Добре дошла. Не стой на прага. Влез.
В такава нощ и дявол бих приела.
Студено е, а вятър без адрес
отвява и най-каменната смелост.
Стоплѝ се, още огънят гори,
кажи ми с колко захар пиеш чая,
а после без задръжки говорѝ –
не ми спестявай нищо, вече зная...
Но маската на мъдрост захвърли,
досадна е, повярвай ми, не струва.
Не ме залъгвай, вече не боли
и точно с теб, не смятам да воювам. ...