7 mar 2009, 13:57

Нелепа смърт 

  Poesía
1028 0 6

 

Отиде си внезапно,

без сбогом дори!

Нелепа катастрофа

затвори твоите очи.

Нелепа бе смъртта, която

млад живот отне.

И накара ме да плача,

неутешимо, сякаш съм дете.

Да спра не мога и не искам,

сълзите тръгват сами.

Болката не мога да подтискам.

А колко много ме боли!

Болката сърцето ми изгаря,

дори реките от сълзи,

огънят на мъката не ще удавят,

които в душата ми гори.

Непрестанно в онзи ден се връщам,

мислено проклинам онзи час.

Когато дълго те прегръщах,

нима усещах какво ще стане аз?

Непрестанно в мислите жестоко,

нахлува неканеният спомен.

В него аз се лутам без посока,

губя се и се намирам.

Как да спра? Защо да спра да плача?

Отне те безпощадната съдба!

Днес сама по улиците крача,

без теб сама, сама съм на света...

© Сладурркатта Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Моите съболезнования за Вашата приятелка. Сигурно е ужасно да загубиш близък човек!
  • Преди 3 години и половина загина в катастрофа една моя много близка приятелка...Докато го четях си спомних за тази наистина Нелепа смърт...Сега не мога да спра да плача...
  • Радвам се, че ви харесва! Само да отбележа, че не съм загубила някой близък за мен човек... и се надявам да не се случи! Просто едно момиче и една песен ме вдъхновиха!
  • Не си сама!
  • смъртта...винаги е нелепа...
    много ме трогна и натъжи...
  • !
Propuestas
: ??:??