Четиринайсетгодишни младежи, дрогирани катастрофираха
и изгубиха живота си вчера в нашия град ...
Тази нощ беше тежка...
тази нощ бе последна за тях...
Бяха още деца,
ожаднели за луди купони,
за дрога и грях...
Всъщност – ние носим вина,
за постоянното зло черногледство,
на което ден по ден ги научихме,
че посрещахме с хленч утринта,
че отнехме им дните на детство,
и засипахме с грижи и плач радостта...
Не усетиха нежния вкус на любов,
как ли биха могли...
Щом екрана и медии
преливат от порно и кръв...
А сега ни боли,
неразбиращо гледаме ...
Как се стигна до изход такъв ?
Ние носим вина...
Колко пъти денят ни започна с целувка и смях,
колко пъти спестихме им нашите нерви и страх?
Като възрастни искахме да гледат, към новия ден,
а така не разбирахме, че мечтите им детски крадем...
Тъй ... полуосъзнато,
Ни застигна нощта...
тежка, черна, нелепа...
последна за тях ... и за нашият сън...
19.10.2006
© Дидислава Todos los derechos reservados