Била съм винаги такава... бързаща нанякъде,
несигурна, и нелогична - а ти ме питаш, обяснявам...
Не съм била никога една-единствена... мечтата-муза,
вдъхновяваща, и предразполагаща - а ти ме изкушаваш, непохватно...
Била съм грозничко дете, което си играе сам-само - а ти ревнуваш от живота...
Не съм те търсила в мечтите - а ти намери сам съня ми и оцвети
всичките ми спомени... в цветовете на бъдещето, в тъгата-нега настояще...
Не зная теб ли имам, или себе си... и планината, дето се оглежда във душата ми,
когато слънцето залязва, и детството ми - във очите ти...
... липсваш ми...