26 feb 2014, 21:49

Нелогичност 

  Poesía
824 1 11

Потърсих логиката в любовта

(навярно лудост ме обзема) -

защо изправя разум и душа

в неравна битка, предрешена,

 

в която бие разумът отбой,

а чувства крехки триумфират,

и съвършени качества безброй

по чуден начин се събират

 

в наглед съвсем обикновен човек?

Защо в очите ни се отразява

на пролетния цвят триумфа мек,

а пък сърцето се спасява

 

от ежедневния побъркващ стрес

на някой в ласкавите длани,

как плавно вчера преминава в днес,

а днес прелива с вечността ни?

 

И ясно е, че няма в любовта

наченки даже на логичност

(и не откривам топлата вода).

Но неразумно те обичам!

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И ясно е, че няма в любовта
    наченки даже на логичност
    (и не откривам топлата вода).
    Но неразумно те обичам!
    !!!!
  • Ако търсим логика в любовта ,то ние просто я убиваме...хареса ми !
  • Нека обичаме! Това е главното в живота.
  • Нежна длан, да те усмихне!..
  • Споделям, Таня - нелогична и ефирна е...

    Поздрав!
  • И този път прекрасно стихотворение,все теми които побъркват хората от векове,а тя любовта е толкова красива,че неможем да намерим логика там!Пожелавам, да не бяга от сърцето ти,а разумът...няма сначение!Поздрав!
  • Ех,Таня, намерила си къде да търсиш логика!По–скоро ще откриеш любов в логиката, отколкото обратното!
  • Любов и логика-и двете с "Л"
    и общото им май че свършва тука.
    Че реже логиката с острия си нож
    сърца събития-ей тъй от пуста скука
    А любовта съшива, свързва неразумно
    съдби различни,боси и обути...

    Леле, Танче как ме размисли...
  • В хаоса може и да има зрънце логика, но в любовта няма! Иначе не мога да си обясня това, разумът да крещи с пълна сила "спри, не бива, не там", така, че да се чуе в другия край на света, но да няма кой да го чуе в собствения му дом, респ. тялото
  • Много хубав стих! Поздрав!
  • Дори хаосът е някакъв вид порядък, а щом е така, значи и в него има логическо зърно. Любовта е логична, мила Таня. Стотици физически признаци биват докоснати от очите; аромати, феромони, излъчвани от тялото, са достъпни за обонянието; жестове; цветната палитра на душевността, усетена или проявена по някакъв начин... Всичко това, подредено по особен, непонятен все още за нас начин, успява да подчини индивидуалните ни потребности. Такъв е механизмът на харесването и привличането, което в същността си е букета от чувства, наречен любов. Добави малко химия и ще откриеш логика, в уж нелогичното. Би трябвало да сме доволни, че все още не разбираме, а сякаш нямаме и време да разберем, как и защо се случва любовта. Така е по-добре, иначе тя нямаше да е толкова вълнуваща...
Propuestas
: ??:??