С толкова нежност
криле бях разперила.
Пречупи ги…
Времето…
Безмилостно…
Знаех - всеки полет
на земята завършва…
Но те носих
в душата си.
Като стигма.
Дъжд се лее,
неочаквано ливнал поройно - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.