16 dic 2007, 13:40

Нелюбов 

  Poesía » De amor
954 0 13
От сутринта те викам непрестанно -
реките бълват с тинята си кръв
и давят радостта в безбрежно пладне,
и зверовете, за плача ни гладни,
оглозгват хищно всеки стон последен.
Бедняк дойдох. И си отивам беден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??