16 dic 2011, 22:00

Ненадейно 

  Poesía » Otra
653 0 17

Тежки мисли

като кални обувки

тътри сивият ден.

В огледалните локви се гуши

монотонен дъждовен рефрен.

Ненадейно през тъжните клони

детски смях заваля.

Сякаш по паважа с боси крачета

лятото мина

и помаха с ръка.


© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??