Lilia_Anna (Boyana)
135 529
23 mar 2021, 16:57

Ненадейност 

  Poesía » Verso libre
454 1 3

 

Пишеш на ръба на света

на предела на съществуването

на епохата, закриваща времената.

Думите се движат

с подемните си машини 

издигат ни към призрачното

по гърбовете на сенките плъзват

забременели от миражи

ни спускат  

в приземието  на  явствеността.

Летеж ли е посоката

от звездите към  бездънността

на човека.

Думите са

хвърчила с образ на птица

детски балончета от пяна.

Голотата им съблича духа ни.

Навалял е сняг за снежни човеци

разполовени сме като паднала ябълка

и  с едната половина сме човеци

излизаме от домовете си

и после се връщаме

по-малко човеци.

Как ще облечеш

върху душата си

тялото на греха

дрехата без която

не можеш

когато дойде Христос в славата Си.

© Boyana Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е
  • Благодаря ви за вниманието, което отделихте на написаното от мен! Радвам се, че ви е харесало!
  • Всичко, което ни заобикаля е толкова отчайващо, че те отказва да мислиш. Само притваряш очи и се молиш като ги отвориш да си още тук - в тази вселена.
    Поздравявам те за размишленията, Бояна! А тук буквално ми обра точките:

    "Думите се движат
    с подемните си машини
    издигат ни към призрачното
    по гърбовете на сенките плъзват
    забременели от миражи"
Propuestas
: ??:??