Вълна тежка ме сполетя.
С мъка дълбока се разплаках.
Вещи излишни изхвърлих
И лек в себе си намерих.
Бягах, и болката от спомена,
че те няма непрестанно ме следваше.
За миг помислих си-
"май сгреших".
Но не!!!
Те на мен са ненужни вече.
Сбогувах се и оставих на друг да им се радва.
Продължих напред, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse